Само взаимният страх прави съюза надежден | ТУКИДИД
Древногръцкият историк и боен деец Тукидид (ок. 460-395 г.пр.н.е) произлиза от богата атинска аристократическа фамилия, родствено обвързвана със знатни фамилии от Южна Тракия. Като пълководец и член на Върховната военна колегия Тукидид бил непосреден очевидец на изострянето на политическите несъгласия сред Атина и Спарта и взел директно присъединяване в избухналата през 431 година пр.н.е. Пелопонеска война. Дейността му във военното дело претърпяла крах, а през 424 година ръководената от него ескадра от седем военни кораби претърпяла проваляне при конфликта си със спартанския военачалник Брасид. През 423 година пр.н.е. Тукидид бил наказан от атиняните за измяна и жертван на доживотно заточение. Именно тогава той написал огромна част от своята популярна “История на Пелопонеската война ”, а малко преди края на войната бил амнистиран и се завърнал в Атина, където се опитал да довърши книгата си. Смъртта му попречила да довърши започнатото. В европейската историческа наука Тукидид се смята за основоположник на научно-критическия и драматургическия способ и татко на политическия натурализъм.
(STC 24058 (B), Houghton Library, Harvard University)
Надеждата е по природа разточителна.
Вещите съществуват за хората, а не хората за движимостите.
Само взаимният боязън прави съюза благонадежден.
Боя се повече от нашите лични неточности, в сравнение с от вражеските замисли.
Да си признаете бедността не е срам - позорно е да не се стремите да се избавите от нея с труд.
За индивида е естествено да се отнася с високомерие към тези, които му угодничат, и с уважение към оня, който не се прекланя пред него.
Повечето хора избират да се прочуят като ловки мошеници, в сравнение с като честни глупаци.
Войната е преподавател по принуждение.
Ние придобиваме приятели не по тази причина, че получаваме от тях услуги, а по тази причина, че сами им оказваме такива.
Благородно е да отмъщавате единствено на тези, които са ви равни и които са в равно състояние.
Всички хора са склонни да извършват непозволени постъпки както в персоналния, по този начин и в публичния живот и никакъв закон не е в положение да ги удържи.
Невежеството прави хората смели, а размишлението – нерешителни.
Господството на аристокрацията осигурява на масите участия в рискове, а самата аристокрация извлича от това най-голямата облага и я прибира в свои ръце.
Упреквам не тези, които се стремят към владичество, а тези, които прекомерно бързо са подготвени да му се подчинят. Човек по природа постоянно желае да господства над тези, които му се покоряват.
Най-голямо почитание заслужава тази жена, за която минимум се приказва сред мъжете – и като неодобрение, и като хвалба.
Градът - това са хората, а не стените.
Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, в сравнение с когато биват на цяло лишавани от тях посредством принуждение. На първото му споделят: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.
На насилието следва да се отговори с принуждение.
Повечето хора са твърде лениви, с цел да се докопат до истината - те са удовлетворени и на първото попаднало им авторитетно мнение.
Хората повече се възмущават от породената несправедливостта, в сравнение с от най-жестокото принуждение: в едното те виждат пренебрежението от страна на себеравните, а в другото – нуждата от послушание на по-могъща сила.
Човек не се отличава доста от индивида, но побеждава този, който смело се бори с нуждата.
Най-важни за военния триумф са благоразумието и цялостната хазна.
Историята се повтаря.
Изображения: commons.wikimedia.org, freedomandcitizenship.columbia.edu
